Самодивата

ала Ама батьо берекет брадвата брат бре веднъж видя видял видях восък восъчната къща вратата гледа гледаше гората градежа ден дето Джиката дойде дом думите душата дъх дядо Георги Фуката дядо Филип едните голи Ей Елица Елице живот зададе Засмя се къщата знаеш Издателска къща Фльорир Калина кмета Коляно кръчмата Лазар взе Лазар долови Лазар не бързаше Лазар отпусна Лазар тръгна Лазар усети лятото майка мерак миг мина мислеше можеше момиче момъкът Навремето нали наоколо никой нищо новата къща нямаше оня остана Отпървом очи Пантите пари Петър планината планинец плитките повярва поглед После Лазар поспря продума пролетес пущината пък после разбра рече самодива село селото СЛАВ СЛАВОВ САМОДИВАТА следовател слънце слънцето спря стареца старецът стресна стъпваше съм сърцето сякаш тоя трева хем хубост цигара чак чакал чевръсто човек чорбаджи Братан чу Як bugu epkepu gokamo kakbo kakbomo kamo koemo maka moky napu napume nokpu pekama