Златна кобилка

ала бях Веднъж вечер В десет Вие ВЛЕКАТ гласът й едва гледам годините далечни ГОРАТА ГОРДИТЕ ВЪРХАРИ гърдите Даскальт ден дето добра Доколко е дълбока дълбока любовта ЖЕНА КАТО ЖАР задяват здраво дръж знае цепката Иванчо Издателска къща Фльорир имам ИСКАМ ВСЕКИ ЧОВЕК казал Каменно момиче кметът красива ласкава луната дебелее люби на провала любов майорьт Манекен мед мен мене мислел кметьт мъж не знае Мърцук надпикае Наташа нектар нищо нощ Всичко люби нощ и луната обичам затова очи на кошута Очите ти черни поемата попа Попе Поповата щерка попът попьт После пък път ратаят Реките тръгват РУСАЛКА свойта сеното скулптура сладур слънце стих съм сърцата на планините сърцето сякаш твоя цяла теб тебе тихата безлунна нощ толкова тополи тревата тръгват от сърцата тясната си цепка унася устни целувки цепката й тясна черноока с тясната чуе по цялото щастлив щерката щом kakbo kakmo kamo kocume koemo