Рецензии

Книгата "Българска старина" на Раковски, изд. 1865 г. в Букурещ. В нея, на стр. 200 Раковски представя ръкопис от Атон, донесен му през 1856 г. в Белград от пазарджишкия книгопродавец хаджи Найден, в който четем същото, което знаем от наЧалото на Зографската история: преди българите се зваха ГИМЕРИ И КИМЕРИ.......ИНТЕРЕС предизвиква въпросът откъде Атонския ръкопис, даден през 1856 г. в Белград на Раковски, знае, не само "кимери", но и "гимери"...
Забележете. Те, наистина са отбелязани в асирийските клинописи като "гамир", но на гръцки навсякъде и без изключение са с "к" , т.е. кимерийци, кимери.
На гръцки винаги е така: Κιμμέριοι....
А на асирийски винаги е така: KURGamir (ra)...
А най- необяснимото е, че първите асирологични публикации в Русия са от края на 90-те г. на ХІХ в. На запад пък едва през 1889 г. е издадена първата граматика на акадски език, а през 1896 излиза първия речник...
ИЗЛИЗА, ЧЕ ЗНАЕНЕТО КАТО "ГИМЕРИ" Е ПРОДУКТ ЕДИНСТВЕНО НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАМЕТ. ТЯ ПОМНИ НЕ САМО ИМЕТО КАТО "КИМЕРИ", НО И КАТО "ГИМЕРИ", БЕЗ ОЩЕ НИКОЙ В ЕВРОПА ДА ГО ЗНАЕ